ИСТОРИЯ
Какво знаем и какво не знаем за Райна Княгиня?
Единствената българка, получила от народа титлата "княгиня", жената, развяла знамето с надпис "Свобода или смърт" - Райна Княгиня
Райна Футекова е родена на 18 януари (6 януари стар стил) през 1856 г. в Панагюрище.
В ученическите си години Райна Попгеоргиева Футекова е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Като будна и интелигентна девойка, изборът на панагюрци се пада на нея и на нейна съученичка панагюрка – като бъдещите учителки в града.
Захвърлена в затвор от турците и подложена на тежки мъчения
След потушаване на Априлското въстание, Райна е заловена от турците и е бита, изнасилвана и малтретирана многократно. Оставена е на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор.
За участието на Райна княгиня във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания. Името й присъства и в репортажите на известния американски журналист Джанюариъс Макгахан.
Райна е освободена от затвора, благодарение на намесата на европейски дипломати.
Райна Княгиня става първата дипломирана акушерка след Освобождението
Тя е изпратена в Москва, където учи 3 години медицина и става първата дипломирана акушерка в България.
Написва Автобиография
След като Райна написва своята „Автобиография“, тя излиза първо на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Райна и Васил Дипчеви имат 5 синове – като 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия.
Въпреки влошеното си здраве и че е останала вдовица със шест деца, Райна неуморно акушира безплатно на бедни жени.
Благодарение на отношенията си с дипломати и други богати и известни хора, във връзка с дейността си като акушерка, Райна успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара.
Райна Княгиня умира на 61-годишна възраст в София на 29 юли 1917 г.