"Нашият идеал не е мирът, който сключват правителствата, без да познават действителните тежнения на народите, а мирът на истинската демокрация."

 

Тя е учител, писател, преводач, общественик, политически деец. Всеотдайно защитава своите каузи - правата на жените, защита на българските евреи и други.

Личният й живот е белязан от поредица трагични загуби, но въпреки това успява да намери сили и дори да помага на другите. По време на Балканските войни и Първата световна война Екатерина работи като медицинска сестра и се грижи за болните и ранените.

Съпругът й - Петко Каравелов четири пъти е избиран за министър-председател на България, а тя е винаги до него.  Съвременниците й я описват като силна, образована и невероятна жена.

Екатерина Великова  Пенева - Каравелова се ражда на 21 октомври 1860 в град Русе, в семейството на влиятелния големец Велико Пенев.

 

Среща, годеж и брак

Още като малка Екатерина е изпратена да учи в Русия. В Москва Екатерина живее в дома на аристократи от рода Лермонтови. Именно в Русия Екатерина се запознава с Петко Каравелов.

През 1878 се връща в Русе, кадето започва да преподава. В града често идва Петко Каравелов на посещения при болния си брат Любен Каравелов. Петко бил запленен от Екатерина. Сгодили се на 4 октомври 1979, а в началото на следващата година сключили брак.

 

Защита на правата

През целия си живот Екатерина защитава човешките права.

Тя пише статии в защита на пострадалите по време на септемврийските събития през 1923,  пише и до двореца след атентата в църквата „Св. Неделя“, застъпвайки се за някои от хората, които са арестувани като поета Гео Милев. 

Едно от значимите постижения на Екатерина Каравелова за равноправие на жените е създаването на българското женско движение, както и обществената й дейност за защита на тази кауза.

Близо 25 години тя е председател на софийското женско дружество – „Майка” и на създаденото към него девическо професионално училище „Мария Луиза“.

По-късно тя става и главен секретар, както и съпредседател на Българския женски съюз. Тя създава и е председател на Съюза на българските писателки.

Включвайки се активно в борбата за равноправие на жените, става председател на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода. Вследствие на това, Екатерина изнася множество лекции както в страната, така и във Вашингтон и Дъблин.

 

Спасяване на българските евреи

Не е много известна заслугата на Екатерина Каравелова от периода на Втората световна война (1939-1945) в свързана със спасяването на българските евреи. Заедно с писателя Антон Страшимиров и проф. Асен Златаров, Екатерина Каравелова участва активно в създаването на Комитет в защита на евреите. Когато става ясен планът за депортиране на евреите, в дома й идва главният равин д-р Ашер Хананели я моли за помощ и подкрепа. Тогава Екатерина пише петиция до цар Борис III, в която казва следното: „Синко, и ти си баща, не прави никому зло“.

 

Трагичните загуби в живота й

Животът на Екатерина е белязан от редица трагични загуби. 

Тя ражда три дъщери - Радка, Виола и Лора. За съжаление погребва и трите си деца.

Първата й дъщеря Радка умира още преди да навърши 3 годинки.

През 1903 година Екатерина губи съпруга си. Той умира изненадващо.

Лора умира през 1913 от куршум, вероятно самоубийство при скандал със съпруга й Яворов.

По-късно умира и дъщеря й Виола - угасва от мъка по безследно изченалия си съпруг.

Така Екатерина остава сама. Надживява съпруга си и трите си деца. 

 

Църквата "Св. Седмочисленици" в София

Екатерина Каравелова успява да доживее края на Втората световна война и умира през 1947 на 87 години.

Всеки, който минава през центъра на София, може да остави цветя на гроба на тази забележителна българка.

Погребана е до съпруга си Петко Каравелов зад църквата „Св. Седмочисленици“ в София.

За своята дейност Екатерина Каравелова е призната още приживе и е наградена два пъти с медал „Червен кръст“ и с Орден „За Гражданска заслуга“ I степен.